Aug 6, 2017, 9:13 AM

Любовта не спира

  Poetry » Love
811 0 0

Не знам какво става,

преобърна се света в мене,

сякаш ще умра 
от любов по тебе.

 

Не знам какво ми има
искам вечно в рима 
да говоря аз за теб, за мен 
и за най-красивия ден 

 

Деня в който те видях,
Деня в който, какво се случи не разбрах, 
Но сякаш влезе в сърцето толкова дълбоко 
И няма да излезеш, колкото и да е то жестоко

 

Защото бях глупак че да те загубя,
Бях глупак, живях в заблуда,
Но някак всеки миг в мен 
За теб е жив 

 

Сякаш няма нищо друго в ума ми 
Има само мисълта за теб 
Сякаш няма нищо друго в сърцето 
Има само чувствата към теб 

 

По-силни от колкото преди 
По-силни, макар и да боли, 
Но не виждаш ли, не осъзнаваш ли 
По-силни са от мен дори 

 

По- слаб съм явно щом ти казах всичко 
След като заклех се да не казвам нищо 
По-слаб съм щом съм аз без теб 
Но няма как, няма те до мен

 

А го искам и ще ти докажа 
Че няма пак да се откажа 
Защото скъпа, господ даже,
Ще може след време да ми каже: 
"Аз не вярвах, но ти успя
Ето защо с любимото момиче аз ще те възнаградя" 

 

А тогава наградата ми ще е сладка 
Щом си ти и няма друга 
И нека всички леко ми завиждат 
Но аз ще им повтарям че съм влюбен в тебе до полуда 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Дизов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...