Любовта е тежък мит,
истински не съществува.
Щом си ти емоции пропит,
любов тогава се сънува.
Ала е кошмарен този сън,
като след пиянство тежко.
Не е и вътре, нито пък е вън,
любовта е просто грешка.
Знай вярата в любовта,
е най-лъжовна на земята.
Тя на ада черен дъщеря е,
тя е и тамян е на сатаната.
Нощем в лунните лъчи,
вплела светлината и студена.
В сенките невинните души
оковава в кулата студена.
Хване ли тя някой веднага,
на магии черни го подлага.
От живота смуче любовта,
а на вещица се туй полага.
Тя е като тежък наркотик,
тръгва си и пали в тебе клада.
Същността без нея плаче с вик,
а душа ти завинаги ще страда.
Любовта е същност черна
в най-голямата измама.
Лъже те за обич вярна, вечна
а любов всъщност няма!
© Петър Петров Всички права запазени