...Любовта ни...

...Любовта ни...

Помня,  че преди да те позная си предствях как сърцето ми ще помни името ти...

Помня, че преди да ме събудиш, мечтаех за мига, в който сме една душа-аз и ти...!

Помня, че преди да ме целунеш, видях чудото на любовта, която иска да избяга...

Помня, че преди да те прегърна ти казах сбогом и тогава любовта отново ни събра...!

И ти и аз знаем, че щом съдбата ни доведе тук на края на света, тя просто ни изпитва!

И ти и аз знаем силата, с която живее нашата любов, от началото до безкрайността...

И ти и аз знаем,ч е няма нещо по-силно на света, от това -да не съществуваш в самота...

И ти и аз знаем, че тези вечни окови даряват със свобода-не живеем без тази синева...!

Болката от твоето отсъствие ме разрушава, имам нужда от това да ме погледнеш сега!

Липсваш ми, повече от колкото съм предполагала, просветли ме какво правя без тебе...?!

Самотата от твоето заминаване ме застрашава, имам нужда от това да ме прегърнеш сега!

Липсва само една дума да изречеш, за да ни събере отново любовта, преди да се разделя с тебе...

Помня, че не беше никак лесно да живея, обичайки те в тишина, да живеея без да знам за тебе...

Помня, че някога в безмълвна нощ, времето спираше и се предаваше, за да подкрепя лудостта!...

Помня, че някога в прекрасно утро, нощта се връщаще и се повтаряше, за да защитава любовта!...

Помня, че не беше никак трудно да живея, обичайки те в песента, да живея осветявана от тебе...

И ти и аз знаем, че щом съдбата ни доведе тук на края на света, тя просто ни изпитва!

И ти и аз знаем силата, с която живее нашата любов, от началото до безкрайността...

И ти и аз знаем, че няма нещо по-силно на света, от това -да съществуваш в любовта !...

И ти и аз знаем, че тези вечни окови даряват със свобода-не живеем  без тази синева...!

Болката от твоето отсъствие ме разрушава, имам нужда от това да ме погледнеш сега!

Липсваш ми, повече от колкото съм предполагала, просветли ме какво правя без тебе...?!

Самотата от твоето заминаване ме застрашава, имам нужда от това да ме прегърнеш сега!

Липсва само, ”Сбогом” да изречеш, преди да се разделим и любовта отново ще ни събере!

Помня, че болката и съдбата управляваха делата ни, но всъщност само засилиха любовта ни!

Помня, че заминаването и отсъствието ни разрушаваха, но точно това сега ни събра и ощастливи!...

Помня, че самота и раздялата ни ужасявяха, но всъщност те доказаха силата на любовта ни!...

Помня, че някога през деня и през нощта, времето се спираше, сега това не ни трябва, за да се повтори...!

И ти и аз знаем, че щом съдбата ни доведе тук на края на света, тя просто ни изпитва!

И ти и аз знаем силата, с която живее нашата любов, от началото до безкрайността...

И ти и аз знаем, че точно тази любов ще се задължи отново да ни срещне с обожание...!

И ти и аз знаем, че точно тази любов ще ни прати наделече и ще ни извиси до небето...!

Болката от твоето отсъствие ме разрушава, имам нужда от това да ме погледнеш сега!

Липсваш ми, повече от колкото съм предполагала, просветли ме какво правя без тебе...?!

Самотата от твоето заминаване ме застрашава, имам нужда от това да ме прегърнеш сега!

Липсва само, ”Сбогом” да изречеш, преди да се разделим и любовта отново ще ни събере!...

Помня, че преди да те позная си предствях как сърцето ми ще помни името ти...

Помня, че преди да ме събудиш ,мечтаех за мига, в който сме една душа-аз и ти...!

Помня, че преди да ме целунеш, видях чудото на любовта, която иска да завинаги да остане...

Помня, че преди да те прегърна, ти казах сбогом и тогава любовта отново ни събра в опиянение...!