Любовта ни луда
И във жега, и във студ
аз съм лудото ти вино-
натежал до днес мавруд
под небето ни от синьо.
Дълго зреех аз за теб
и за сладката ти мента.
В тъмния вечерен креп
вързвам ти червена лента.
В тоз върховен вече миг
да започнем с твойта мента.
Не със шепот, а със вик
да се любим на момента.
А след този апетит
да преминем на мавруда.
Тоз живот ще ни е сит,
щом е любовта ни луда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
