17.11.2007 г., 19:47

Любовта няма минало

2K 0 19

Бях обещала да не пиша за вас,

                               мои стари любови,

но отдавна изречени думи и глас

 ми тежат като стари окови.

Няма Минало в минало време -

                                        жива съм аз.

Спомени сегашното тровят.

Любовта е в душите,

не в телата на всеки от нас -

на земята за нея няма гробове.

Примирих се.

Няма как да ви сложа на рафт

с инвентарен номер: Обичах !

Казвам молитва,

                               късам белия лист,

                                               правя птица.

                                                     Полетете!

Мога без вас.

Имам своето днешно:

                                                     Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е в душите,

    не в телата на всеки от нас -

    на земята за нея няма гробове.

    Много е красиво..
  • Поздрави за "днешното ти Обичам те" и поздрави за начина да се освободиш от предишното. Страхотен стих и замисъл.
  • адски много истина в един уникален стих написан по уникален начин
  • Благодаря ви ! Вие сте моето вдъхновение !
  • Ще се повторя, мила Мари, прекрасна душа имаш, бъди благословена!!!
    Страхотно пишеш, възхищавам ти се, Везничке!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...