17.11.2007 г., 19:47

Любовта няма минало

2K 0 19

Бях обещала да не пиша за вас,

                               мои стари любови,

но отдавна изречени думи и глас

 ми тежат като стари окови.

Няма Минало в минало време -

                                        жива съм аз.

Спомени сегашното тровят.

Любовта е в душите,

не в телата на всеки от нас -

на земята за нея няма гробове.

Примирих се.

Няма как да ви сложа на рафт

с инвентарен номер: Обичах !

Казвам молитва,

                               късам белия лист,

                                               правя птица.

                                                     Полетете!

Мога без вас.

Имам своето днешно:

                                                     Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е в душите,

    не в телата на всеки от нас -

    на земята за нея няма гробове.

    Много е красиво..
  • Поздрави за "днешното ти Обичам те" и поздрави за начина да се освободиш от предишното. Страхотен стих и замисъл.
  • адски много истина в един уникален стих написан по уникален начин
  • Благодаря ви ! Вие сте моето вдъхновение !
  • Ще се повторя, мила Мари, прекрасна душа имаш, бъди благословена!!!
    Страхотно пишеш, възхищавам ти се, Везничке!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...