Бях обещала да не пиша за вас,
мои стари любови,
но отдавна изречени думи и глас
ми тежат като стари окови.
Няма Минало в минало време -
жива съм аз.
Спомени сегашното тровят.
Любовта е в душите,
не в телата на всеки от нас -
на земята за нея няма гробове.
Примирих се.
Няма как да ви сложа на рафт
с инвентарен номер: Обичах !
Казвам молитва,
късам белия лист,
правя птица.
Полетете!
Мога без вас.
Имам своето днешно:
Обичам те!
© Мариета Вълчева Всички права запазени
не в телата на всеки от нас -
на земята за нея няма гробове.
Много е красиво..