Бях обещала да не пиша за вас,
мои стари любови,
но отдавна изречени думи и глас
ми тежат като стари окови.
Няма Минало в минало време -
жива съм аз.
Спомени сегашното тровят.
Любовта е в душите,
не в телата на всеки от нас -
на земята за нея няма гробове.
Примирих се.
Няма как да ви сложа на рафт
с инвентарен номер: Обичах !
Казвам молитва,
късам белия лист,
правя птица.
Полетете!
Мога без вас.
Имам своето днешно:
Обичам те!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
