Бледнееш!...
Във сенките безизразно душата се препъва.
Сивееш!...
А аз не съм готова още да си тръгна...
Дървото ми линее и листата падат,
а моите сълзи попиват всичко,
душите ни за втори шанс не чакат,
накрая в скута не остава нищо...
Сега любимото ни място реже като зима,
пристъпвам, падам и докосвам с поглед,
невярваща, че всичко тук отмина...
Навлизам в спомена - за повече аз нямам воля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация