1.05.2010 г., 17:57 ч.

Любовта себеотричаща е клада! 

  Поезия » Любовна
609 0 6
Бледнееш!...
Във сенките безизразно душата се препъва.
Сивееш!...
А аз не съм готова още да си тръгна...
Дървото ми линее и листата падат,
а моите сълзи попиват всичко,
душите ни за втори шанс не чакат,
накрая в скута не остава нищо...
Сега любимото ни място реже като зима,
пристъпвам, падам и докосвам с поглед,
невярваща, че всичко тук отмина...
Навлизам в спомена - за повече аз нямам воля. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Предложения
: ??:??