17.08.2007 г., 11:59

Любовта умира

1.2K 1 2
Не мога да забравя тази вечер
и погледа ти, който в мен се взираше,
не мога да се доближа до теб сега,
усещах, че нашата любов умираше.

Предполагам, че това е просто начинът
да вкуся от сълзите на раздялата,
в очите ми четеш тъгата,
която винаги ме е издавала.

Не мога аз да върна вчерашния ден
и любовта, която в двама ни живя,
сега очаквам утрешния ден,
за да забравя що е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...