Безброй пъти наранявана съм била
от лъжите на мъжките сърца!
И всеки път си казвам: "няма вече да обичам"
и всеки път страдам, но от любовта не се отричам!

Страшно уморена съм от разбити мечти,
от толкова много вярност, превръщана в лъжи.
И всеки нов е: "любовта в живота ми"
и всеки нов е: "пръв в сърцето ми"
и всеки нов разбива душата ми...

И всичко се повтаря отначало,
игра такава е любовта.
И сърцето сляпо се заиграва,
а после потъва в самота!

Но можем ли без любов да живеем?!
Как да не обичаме и да не копнеем?!
Дори да съм родена, за да страдам,
любовта живота ми ще крепи...

И дори сляпата любов да ме води,
аз ще вървя по нейните следи.
И някои път, когато съм уморена
и сили нямам да продължа,
плахо към любовта ще погледна
и на умората ще устоя!

Защото животът ми няма да има смисъл,
ако не дарявам любов на някое сърце!
И по-добре в мрак да потъне душата ми,
ако нямам сили да продължа да живея заради "моето момче"...