Любовта заключихме в копнеж,
от страст взаимна в нас, пропита
и яхнали дъгата в летеж,
за чужди погледи остана скрита,
но няма как да спра да пламенея
и как да спра да пиша стихове,
щом с любовта си се гордея
и с нея преоткривам светове,
а днес перото ми горещо пита
дали човекът вече осъзна
кога и как постига той насита
в единството на мъж и на жена?
-Тъждеството ни остава тайна,
но то за нас е музика омайна.
© Валери Рибаров Всички права запазени