27 янв. 2007 г., 13:13

Любовта заключихме в копнеж

906 0 8

 

 

Любовта заключихме в копнеж,

от страст взаимна в нас, пропита

и яхнали дъгата в летеж,

за чужди погледи остана скрита,

но няма как да спра да пламенея

и как да спра да пиша стихове,

щом с любовта си се гордея

и с нея преоткривам светове,

а днес перото ми горещо пита

дали човекът вече осъзна

кога и как постига той насита

в единството на мъж и на жена?

-Тъждеството ни остава тайна,

но то за нас е музика омайна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Деяне! Добре си дошъл!
  • Личи си, че е писано с перо горещо.
    Прекрасен стих Валери.
  • Здравей, Мойра!
    Радвам се, че коментираш. За мен тук крилата фраза е кулминацията в заключителното двустишие. но идеята за нещо крилато си остава твоя.
    Поздрав!
  • щом с любовта си се гордея
    и с нея преоткривам светове

    Крилата фраза Мойсей! Поздрав!
  • Здравейте! Добре дошли в моята поезия на тъждеството. Правите страхотни попадения.
    Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...