Любовта заключихме в копнеж,
от страст взаимна в нас, пропита
и яхнали дъгата в летеж,
за чужди погледи остана скрита,
но няма как да спра да пламенея
и как да спра да пиша стихове,
щом с любовта си се гордея
и с нея преоткривам светове,
а днес перото ми горещо пита
дали човекът вече осъзна
кога и как постига той насита
в единството на мъж и на жена?
-Тъждеството ни остава тайна,
но то за нас е музика омайна.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
