Любовта заключихме в копнеж,
от страст взаимна в нас, пропита
и яхнали дъгата в летеж,
за чужди погледи остана скрита,
но няма как да спра да пламенея
и как да спра да пиша стихове,
щом с любовта си се гордея
и с нея преоткривам светове,
а днес перото ми горещо пита
дали човекът вече осъзна
кога и как постига той насита
в единството на мъж и на жена?
-Тъждеството ни остава тайна,
но то за нас е музика омайна.
© Валери Рибаров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
