Любовта заключихме в копнеж,
от страст взаимна в нас, пропита
и яхнали дъгата в летеж,
за чужди погледи остана скрита,
но няма как да спра да пламенея
и как да спра да пиша стихове,
щом с любовта си се гордея
и с нея преоткривам светове,
а днес перото ми горещо пита
дали човекът вече осъзна
кога и как постига той насита
в единството на мъж и на жена?
-Тъждеството ни остава тайна,
но то за нас е музика омайна.
© Валери Рибаров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
