Любовта закъсня...
Любовта закъсня. Не дойде,
както бе обещала - навреме.
Да се бе извинила поне...
Но на нея съвсем не ù дреме!
Че съм чакала тук с часове,
дълги месеци, даже години...
И спокойно потрива ръце,
без изобщо да каже - прости ми.
Колко пъти потропвах със крак
и оглеждах изнервено пътя.
Бях готова на всеки глупак
и сърце, и душа да отстъпя!
Но я чаках. Нали обеща
най-напред моя праг да прекрачи.
И прехвърлих шейсет и една...
От любов нито помен обаче.
Днес, застанала гордо пред мен,
на акъл се опитва да учи.
Ей, любов, прекаляваш съвсем!
Бягай, инак бастун ще получиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
