Любовта закъсня...
Любовта закъсня. Не дойде,
както бе обещала - навреме.
Да се бе извинила поне...
Но на нея съвсем не ù дреме!
Че съм чакала тук с часове,
дълги месеци, даже години...
И спокойно потрива ръце,
без изобщо да каже - прости ми.
Колко пъти потропвах със крак
и оглеждах изнервено пътя.
Бях готова на всеки глупак
и сърце, и душа да отстъпя!
Но я чаках. Нали обеща
най-напред моя праг да прекрачи.
И прехвърлих шейсет и една...
От любов нито помен обаче.
Днес, застанала гордо пред мен,
на акъл се опитва да учи.
Ей, любов, прекаляваш съвсем!
Бягай, инак бастун ще получиш...
© Васка Мадарова All rights reserved.
