Люлин IV
аз вечно нямах си кураж.
Изпъната поличка,
блузка бяла,
с бродирана якичка.
Спортно стегнати крака,
все по тях ми бяга мисълта.
Гърдите като гълъби са бели,
миг! и биха излетели.
Господи каква жена!
Погледа - на дива котка,
аритмия докарва нейната походка.
Входа бе приличен,
блока средностатистичен,
но повярвай нийде на света,
аз не срещнах във едно котка
и жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Барон фон Микрофон Всички права запазени