Люлин IV

Живеехме на един етаж,
аз вечно нямах си кураж.
Изпъната поличка,
блузка бяла,
с бродирана якичка.
Спортно стегнати крака,
все по тях ми бяга мисълта.
Гърдите като гълъби са бели,
миг! и биха излетели.
Господи каква жена!
Погледа - на дива котка,
аритмия докарва нейната походка.
Входа бе приличен,
блока средностатистичен,
но повярвай нийде на света,
аз не срещнах във едно котка
и жена.