Люляк и любов
Нощта наметна тъмния воал
и спусна се полека над земята
ефирна, сякаш тръгнала на бал,
танцуваща под звездната позлата.
Ухание на люляк и любов
докосна ми със нежност сетивата
и сграбчи ме пак оня порив нов,
понесе ме високо в небесата.
В такава нощ не искам да заспя,
а искам да танцувам под звездите
и твоето име само да шептя,
да ти целувам мислено очите.
Ухание на люляк и любов
навярно те погалва в тъмнината
и ти сънуваш оня порив нов,
издигнал ни със теб до небесата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
