Люлякова вечер
475
0
0
Вечерта неусетно се спусна
и разсла в стаята мрачина...
погълнала вибрации чудни
от светлите остатъци на деня.
Старата круша почука в стъклата
с мирис от цъфнал нектар.
Някой засвири блус в тъмнината
без думи, по спомен узрял.
Черна котка раздвижи тревата
и потъна в незнайния мрак.
Въздъхна мигът ведно с луната
понесъл на плещите люляков аромат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
