19.04.2023 г., 21:42 ч.  

Люлякова вечер 

  Поезия
249 0 0

Вечерта неусетно се спусна

и разсла в стаята мрачина...

погълнала вибрации чудни

от светлите остатъци на деня.

 

Старата круша почука в стъклата

с мирис от цъфнал нектар.

Някой засвири блус в тъмнината

без думи, по спомен узрял.

 

Черна котка раздвижи тревата

и потъна в незнайния мрак.

Въздъхна мигът ведно с луната

понесъл на плещите люляков аромат.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??