Apr 19, 2023, 9:42 PM  

Люлякова вечер 

  Poetry
250 0 0

Вечерта неусетно се спусна

и разсла в стаята мрачина...

погълнала вибрации чудни

от светлите остатъци на деня.

 

Старата круша почука в стъклата

с мирис от цъфнал нектар.

Някой засвири блус в тъмнината

без думи, по спомен узрял.

 

Черна котка раздвижи тревата

и потъна в незнайния мрак.

Въздъхна мигът ведно с луната

понесъл на плещите люляков аромат.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??