Люлякови лунички
Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото
и подреждаш въздишките в шарени струни.
Само в тази прегръдка всичко е ѝмане,
а гласът и очите ни чезнат зад устните.
Ще разпусне коси светлината целуната.
Аз ще скрия от теб и последната риза.
Ще полепне по мен голотата на чувствата
и ще тръпне дъхът ми на слизане.
А от люляка капнали няколко лýнички
ще разсеят тревата до сетния прочит
и щурчетата в нея – смели и мънички –
ще търкалят откраднато твоето копче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
