Лютивина
Аз сътворен съм от сапун,
а не от някаква си кал!
С подлютено забъркан ум
домашен кърпел остарял.
Застинал тъй без етикет-
сънувах океанска пяна,
а себе си сапун напет
сред ВИП колекция подбрана.
Забравил порива на ветровете
и тласъците на прибоя,
натрупвах тен по бреговете
зацапан скучно от застоя.
Сълза лютива ме пробуди-
те знаете ми носят радост.
Понесоха ме ритми луди
в пристъп на сърдечна слабост.
Живота търка ме отдавна,
под душа пръскам се в нюанси-
отслабвам паралелно, плавно
със отънелите финанси.
Засъхна ли ще се напукам.
Остана ли без аромат
никой не мога да натъркам-
ни скитник беден, ни богат.
Пролял съм хиляди сълзи
във името на чистотата
и знам, че винаги боли
докато търсиш свободата.
Но, ако поддържаме я чиста
в очите няма да люти,
а аз ще си запълвам листа
със други глупави шеги!
© Борис Борисов Всички права запазени