Лъв
Лъв
Не, не е грях, но все така си мислиш
и сякаш брошка ти блести в яката,
и помниш още - всяка дума-истина,
когато в Рая шепнеше змията:
Да, силен е и смел - но твой ще бъде,
помни, че има той врата в сърцето
и хубостта ти ключ е безразсъден,
а нежността ти - дръпка за резето...
на Времето, посяло се в плътта ти
с глада, неустоим на тръпен зов...
и къс по къс му хвърляй любовта си -
мъжът е лъв - оглозгал порив нов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
