22.04.2011 г., 18:43

Лъвските ми тревоги

1K 2 0

Преминах през вас -

черни дни на страх и лудост...

Аз не паднах и не спряхте моя бяг,

една ръка на мъртъв

не хвана нозете ми!

Аз бягах,

препусках като подплашена кобила

и търсех някъде напред спасение,

в сигурни ръце се свила,

да намеря успокоение.

 

 

... Не ме прегърнаха ръцете,

да бягат измориха се нозете...

Спрях!

Спрях и се обърнах

- никого след мене няма,

моят страх е бил измама!

Почувствах...

не са ми нужни и ръцете...

в този миг от кобила се превърнах в цвете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...