22.04.2011 г., 18:43

Лъвските ми тревоги

1K 2 0

Преминах през вас -

черни дни на страх и лудост...

Аз не паднах и не спряхте моя бяг,

една ръка на мъртъв

не хвана нозете ми!

Аз бягах,

препусках като подплашена кобила

и търсех някъде напред спасение,

в сигурни ръце се свила,

да намеря успокоение.

 

 

... Не ме прегърнаха ръцете,

да бягат измориха се нозете...

Спрях!

Спрях и се обърнах

- никого след мене няма,

моят страх е бил измама!

Почувствах...

не са ми нужни и ръцете...

в този миг от кобила се превърнах в цвете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...