22.02.2009 г., 14:50

Мачкай ме

1.5K 1 13
Нарече ме боклук...
Да, прав си!
           Вярно!
Приех
     боклук в живота си,
                         така е!
Редуват се
        обида с изневяра,
             скандали с унижения...
        Кошмарно!
Какво пък,
         давай!
               Мачкай ме,
                   ти можеш!
Стъпи с душата ми,
             забий пета -
                     и - мачкай!
Вината за това
           е само моя -
                   останах с теб...
Да, знам, че съм глупачка!!!
Разсипа ми душата,
                 разпиля я...
Разпръсна като дим
        мечти, стремежи...
Унищожи ми вярата!
         Накрая
              погреба в мен
разбитите надежди...
Е, хайде,
           мачкай...
Малко ми остана...
            Убий ме,
но недей ме унижава!
В мен няма място
            за последна рана...
Не може
         вечно
          все да се прощава!





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...