22 feb 2009, 14:50

Мачкай ме

Poesía » De amor

1.5K 1 13

Нарече ме боклук...
Да, прав си!
           Вярно!
Приех
     боклук в живота си,
                         така е!
Редуват се
        обида с изневяра,
             скандали с унижения...
        Кошмарно!
Какво пък,
         давай!
               Мачкай ме,
                   ти можеш!
Стъпи с душата ми,
             забий пета -
                     и - мачкай!
Вината за това
           е само моя -
                   останах с теб...
Да, знам, че съм глупачка!!!
Разсипа ми душата,
                 разпиля я...
Разпръсна като дим
        мечти, стремежи...
Унищожи ми вярата!
         Накрая
              погреба в мен
разбитите надежди...
Е, хайде,
           мачкай...
Малко ми остана...
            Убий ме,
но недей ме унижава!
В мен няма място
            за последна рана...
Не може
         вечно
          все да се прощава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

miralub (Мирелла Кривчева)

Леле,заболя ме.Поздравявам те за силата да го споделиш.И.....бягай! А стихът се е получил.

2009-02-23T14:32:35+02:00
seson (Боби)

Разтърси ме стихът ти! Някои неща не трябва да се прощават! Бъди силна!

2009-02-23T11:00:39+02:00
Aneta_kz (Анета)

!!!

2009-02-23T10:02:10+02:00
temenujka62 (Теменужка Маринова)

Благодаря на всички за разбирането!Прегръдка от сърце!

2009-02-23T09:00:10+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

!!!

2009-02-23T00:03:04+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0