21.08.2010 г., 16:51

Мадрид VI

937 0 6

МАДРИД VІ

 

Ето такава съм, виждаш ли, чуваш ли?

Просто съм всякаква.

Никой не може да ме купува.

Ни сега. Нито пък някога.

 

Луда съм, казваш. За девет села!

За десет града!

Ако ме искаш, просто ела!

Ала ще страдаш!

 

Дали проклинаш тоя късмет?

Още не зная.

Казах ти, не понасям мед.

И съм си крайна.

 

Аз съм объркан словоред,

в ухо на глух прошепнат.

Що са любови занапред -

ще ти се струват дребни!

 

И ще ме търсиш – и в сутрин, и в здрач,

но ще ме няма.

Знаеш ли, бях щастлива, все пак,

на твоето рамо.

 

Аз си обичам просто така – бързо и силно –

отвътре ми иде.

Но нека друг не узнава това -

ще ни завидят!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесах
  • ЧЕТА НАРЕД! ХАРЕСВАМ!
  • Не може да те купува, но може да се опита да те подкупи с няколко книжки поезия(и не само), които ти е донесъл от БългарияДа опитам ли
  • Благодаря ви,мои нови приятели, че сте прочели и благодаря за добрите думи! Голямо благодаря на Венцислав специално, очевидно много е чел. Но ми напомни за Алф: дай ми поне два примера... Ще ми бъде много полезно (и хубаво да намеря още сродни души)да видя още хайде ако не 500, то поне 50 подобни...Забравена(незабравима!), Вилдан, Ивон, Венци, Руми, Енена, бъдете лятно луди, лятото си отива...
  • В ухото на глух прошепнат.Ти си невероятна!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...