9.11.2011 г., 18:53

"Магарешка кожа"

1.9K 0 23

Не спря да се опитваш
със тъпото на ножа
от мене да изрежеш
"магарешката кожа".
Не съм жена, каквато
на тебе ти прилича.
Ината съм, чепата
и трудна за обичане.
Недей да ме променяш,
ще претърпиш фиаско...
Обичай ме навременно,
че аз съм като пясъка -
изтичам между пръстите
и лесно се разпръсвам...
До следващо обичане,
в което да възкръсна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!
  • Съгласен Валя....напълно съм съгласен....
  • konstantbulgara- не е трудно да предположа, че няма да търпиш такава като лирическата героиня, ама замисли се първо и ти доколко си заслужил да те обичат(не си от най-надеждните ако съдя по стиховете ти)
  • и да и не...както ти писах вече ....никой не е по - силен от себе си...камо ли от любовта....лично на мен ако някой ми напише подобно стихотворение , бих се изпарил от живота му....не може да се поставят ултиматуми на чувствата.....
  • Жалко е, че съм го пропуснал...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...