16.11.2017 г., 17:54

Магарешки работи

761 1 17

               На пазар отива днес Драган.

               Магаре е решил да купи.

               От съседните села събран,

               шарен свят се трупа на мегдан.

 

               Всеки вика-стоката си хвали.

               Кон процвилва, агне блее.

               Пълно с кошници, чували.

               Някой свирка-друг се смее.

                                      ***

               Там магаре кротко си лежи,

               само миг и сякаш ще заспи.

               Сиво, малко, с дръпнати уши.

               "Туй е мойто" – казва си Драган.

 

               На търговеца пари броѝ

               и към вкъщи го повежда.

               Радостен – сърцето му лети,

               там роди се пак надежда.

                                      ***

               В двора рано врява става,

               там магарето със глас реве.

               С поглед лют крака изправя.

               Рита – цял обор ще разкове.

 

               На вратата – иде бай Иван

               и говори свойски на Драган:

               "Гледай! Виж го, твоето "Добро"!

               Вчера май закусил е винò!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Преди много години имаше практика животните с лош нрав, преди изкарването им за продан, да бъдат леко "упоявани". Това ставаше, като в храната им се добавяше вино.Така те ставаха по-спокойни.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...