16 нояб. 2017 г., 17:54

Магарешки работи

765 1 17

               На пазар отива днес Драган.

               Магаре е решил да купи.

               От съседните села събран,

               шарен свят се трупа на мегдан.

 

               Всеки вика-стоката си хвали.

               Кон процвилва, агне блее.

               Пълно с кошници, чували.

               Някой свирка-друг се смее.

                                      ***

               Там магаре кротко си лежи,

               само миг и сякаш ще заспи.

               Сиво, малко, с дръпнати уши.

               "Туй е мойто" – казва си Драган.

 

               На търговеца пари броѝ

               и към вкъщи го повежда.

               Радостен – сърцето му лети,

               там роди се пак надежда.

                                      ***

               В двора рано врява става,

               там магарето със глас реве.

               С поглед лют крака изправя.

               Рита – цял обор ще разкове.

 

               На вратата – иде бай Иван

               и говори свойски на Драган:

               "Гледай! Виж го, твоето "Добро"!

               Вчера май закусил е винò!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Преди много години имаше практика животните с лош нрав, преди изкарването им за продан, да бъдат леко "упоявани". Това ставаше, като в храната им се добавяше вино.Така те ставаха по-спокойни.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...