3.05.2013 г., 10:48

Магиен миг

739 0 0

В цвета на пролетта ли влюбвам се
или във полета на сини небеса?
Магиен миг в живота ми прокрадна се,
да ме подсети, че съм ветрена жена.

С прегръдката на полъх ме докосна,
събудил в мен дъха на морската вълна.
Аз бурнах цялата, а той целуна
по устните ми пламнала жарта.

Дланта ми стисна здраво в своята.
Усетих порива, как вий във вените.
Полюшна във очите ми вселената
и ме въздигна горе до звездите.

Без грях, без спънка го поисках,
защото миг - животът е нали...
Така по женски му отдадох
не тялото, душата може би...

Дали и вятърът за мен сега си спомня?
Кой знае, може би посоката сменил е,
но той отпил от мойта пълна стомна,
знам, мъжката си жажда утолил е...

Любов възможно невъзможна,
но всъщност никого не го е еня,
щом в мен жената - много нежна
покани го във своята постеля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...