Магия
Ти искаш ли
да стане той и твой,
този свят,
понякога различен?
Пъстър, всяка есен
и мъглив -
в спомена,
за оня град, предишен.
Припомни си,
с мъничко тъга,
детството,
с което тайно тичате,
младостта -
преди или сега -
сълзите и радостните викове.
Не забравяй
колко те боля,
когато те предаваха
приятели
и с любовта си
как умря
и оживя,
дори прости
на свойте зложелатели.
И този свят
ще стане много твой.
На всеки ъгъл,
с нещо ще те спира.
Ще бъде лятото ти-
шлагер,
а не - зной.
Светът
ще стане дом -
не временна квартира.
© Виолета Томова Всички права запазени