6.06.2014 г., 21:34

Магия с перо

738 0 4

-

 

Тиха сутрин се ражда,
но къде са петлите!?
Тежка топка от сажди
във комина ми рита.

Тънкостеблена сливка
за деня се пробужда
сред хоро самодивско.
Но в градината чужда.

А над мене — магия —
да съм сляпа и боса.
Ситен дъжд да не пия
от гнездото на коса.

По пера от глухари
ще му пращам хабери
с тънък звън на пендари —
докато ме намери.

 

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...