-
Тиха сутрин се ражда,
но къде са петлите!?
Тежка топка от сажди
във комина ми рита.
Тънкостеблена сливка
за деня се пробужда
сред хоро самодивско.
Но в градината чужда.
А над мене — магия —
да съм сляпа и боса.
Ситен дъжд да не пия
от гнездото на коса.
По пера от глухари
ще му пращам хабери
с тънък звън на пендари —
докато ме намери.
-
© Станислава Всички права запазени
Усмихнат ден!