Магия за обич
От двори излизаш. Потайна е доба.
Нарамила менци. В кенарена роба.
Три извора бели - кога ще ги стигнеш?!
Души поболели от одър да вдигнеш...
Или ще трябва зърнастец да сложиш
на двайсет и първи?! И кръстче със сол...
Неверник ще върнеш ли? Дали още можеш?!
Пред теб да застане пречистен и гол?!
Когато сама си, а искаш любов,
откъсай два дюлеви листа!
На Месечинката после стори ги обков
и скрий ги с върбинка, на чисто...
Сложи вътре билки, сложи и цветя!
Пресей и най-едрото жито!
А после на хляба омеси Той и Тя!
Блажен ли е Господ, не питай...
А Той ще ти каже най-силната клетва:
В къщата ми огън да не гори!
Коминът ми - дим да не пуща!
Змии и гущери в него гнезда да вият!
Кукумявки и бухали в него да мътят!
Жена ми люлка да не види!
В ъгъла агне да не проблее!
Вол и крава, кон и кобила - гласът им да се не чуе!
Куче да не полае! Петел да не пропее!
Тръни и бурени пред къщата ми да растат!
С очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя!
Дето стъпна - да съхне!
Що подхвана - да гори!
Пред мен чума - зад мен холера!
Земята костите ми да не приеме!
Ако пристъпя клетвата си!
И ще те целуне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
