19.02.2007 г., 14:21

Магията на Морето

1.7K 0 2

Магията на Морето

 

Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,

а отстрани се шири пустия плаж!

Пътеката от луната е огряна!

 

Чувам шума на пенливото море.

Безпирно разбиват се вълните -

долавят ритъма на моето сърце,

сякаш погубват и него в дълбините!

 

Стъпвам на студения пясък,

и към гръмкото море отивам.

Възхищавам се на лунния отблясък -

душата си с вълнение разкривам!

 

Морският бриз ме гали приятно,

косите ми пак разпилява,

магия се крие в морето необятно!

Звездица над мен засиява!

 

Поглеждам в небето красиво,

една мечта отново ме изпълва!

Луната се усмихва срамежливо,

празнината във мен запълва!

 

                                                                                                 Дари                         

 

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...