Магията на Морето
Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,
а отстрани се шири пустия плаж!
Пътеката от луната е огряна!
Чувам шума на пенливото море.
Безпирно разбиват се вълните -
долавят ритъма на моето сърце,
сякаш погубват и него в дълбините!
Стъпвам на студения пясък,
и към гръмкото море отивам.
Възхищавам се на лунния отблясък -
душата си с вълнение разкривам!
Морският бриз ме гали приятно,
косите ми пак разпилява,
магия се крие в морето необятно!
Звездица над мен засиява!
Поглеждам в небето красиво,
една мечта отново ме изпълва!
Луната се усмихва срамежливо,
празнината във мен запълва!
Дари
© Дарина Димитрова All rights reserved.
Поздрви за чудесния стих.