Feb 19, 2007, 2:21 PM

Магията на Морето

  Poetry
1.7K 0 2

Магията на Морето

 

Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,

а отстрани се шири пустия плаж!

Пътеката от луната е огряна!

 

Чувам шума на пенливото море.

Безпирно разбиват се вълните -

долавят ритъма на моето сърце,

сякаш погубват и него в дълбините!

 

Стъпвам на студения пясък,

и към гръмкото море отивам.

Възхищавам се на лунния отблясък -

душата си с вълнение разкривам!

 

Морският бриз ме гали приятно,

косите ми пак разпилява,

магия се крие в морето необятно!

Звездица над мен засиява!

 

Поглеждам в небето красиво,

една мечта отново ме изпълва!

Луната се усмихва срамежливо,

празнината във мен запълва!

 

                                                                                                 Дари                         

 

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...