Feb 19, 2007, 2:21 PM

Магията на Морето

  Poetry
1.7K 0 2

Магията на Морето

 

Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,

а отстрани се шири пустия плаж!

Пътеката от луната е огряна!

 

Чувам шума на пенливото море.

Безпирно разбиват се вълните -

долавят ритъма на моето сърце,

сякаш погубват и него в дълбините!

 

Стъпвам на студения пясък,

и към гръмкото море отивам.

Възхищавам се на лунния отблясък -

душата си с вълнение разкривам!

 

Морският бриз ме гали приятно,

косите ми пак разпилява,

магия се крие в морето необятно!

Звездица над мен засиява!

 

Поглеждам в небето красиво,

една мечта отново ме изпълва!

Луната се усмихва срамежливо,

празнината във мен запълва!

 

                                                                                                 Дари                         

 

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...