19 feb 2007, 14:21

Магията на Морето

  Poesía
1.7K 0 2

Магията на Морето

 

Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,

а отстрани се шири пустия плаж!

Пътеката от луната е огряна!

 

Чувам шума на пенливото море.

Безпирно разбиват се вълните -

долавят ритъма на моето сърце,

сякаш погубват и него в дълбините!

 

Стъпвам на студения пясък,

и към гръмкото море отивам.

Възхищавам се на лунния отблясък -

душата си с вълнение разкривам!

 

Морският бриз ме гали приятно,

косите ми пак разпилява,

магия се крие в морето необятно!

Звездица над мен засиява!

 

Поглеждам в небето красиво,

една мечта отново ме изпълва!

Луната се усмихва срамежливо,

празнината във мен запълва!

 

                                                                                                 Дари                         

 

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...