19 feb 2007, 14:21

Магията на Морето

  Poesía
1.7K 0 2

Магията на Морето

 

Вървя по голия паваж –
все така замислена и замечтана,

а отстрани се шири пустия плаж!

Пътеката от луната е огряна!

 

Чувам шума на пенливото море.

Безпирно разбиват се вълните -

долавят ритъма на моето сърце,

сякаш погубват и него в дълбините!

 

Стъпвам на студения пясък,

и към гръмкото море отивам.

Възхищавам се на лунния отблясък -

душата си с вълнение разкривам!

 

Морският бриз ме гали приятно,

косите ми пак разпилява,

магия се крие в морето необятно!

Звездица над мен засиява!

 

Поглеждам в небето красиво,

една мечта отново ме изпълва!

Луната се усмихва срамежливо,

празнината във мен запълва!

 

                                                                                                 Дари                         

 

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....