24.04.2013 г., 15:44

Магията на нощта

1.2K 0 0

Какво като съм птица без крила,

привидно съм човек-жена,

но ти не знаеш каква съм в моята душа,

че аз летя с крилете на любовта.

 

Защо ми казваш, че няма право моята душа 

да иска, да мечтае за крила,

в съня си ти сънуваш куп неща,

защо и аз да нямам право на това.

 

Но аз зная, че съм птица,

нощем се отварят моите крила,

когато притворя си очите,

политам и се взирам в мечтите.

 

Летя и рея се на воля,

усещам нощния ветрец

и леко той в крилата ми разспива

магическия си прашец.

 

Но избледняват моите крила

и разбирам, станало е сутринта,

мечтите ми се изпаряват,

очите ми се пълнят с бяла светлина,

надеждите ми озаряват

и разбирам, че съм птица...

птица без крила,

но това не ми пречи

да искам и аз да полетя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...