Какво като съм птица без крила,
привидно съм човек-жена,
но ти не знаеш каква съм в моята душа,
че аз летя с крилете на любовта.
Защо ми казваш, че няма право моята душа
да иска, да мечтае за крила,
в съня си ти сънуваш куп неща,
защо и аз да нямам право на това.
Но аз зная, че съм птица,
нощем се отварят моите крила,
когато притворя си очите,
политам и се взирам в мечтите.
Летя и рея се на воля,
усещам нощния ветрец
и леко той в крилата ми разспива
магическия си прашец.
Но избледняват моите крила
и разбирам, станало е сутринта,
мечтите ми се изпаряват,
очите ми се пълнят с бяла светлина,
надеждите ми озаряват
и разбирам, че съм птица...
птица без крила,
но това не ми пречи
да искам и аз да полетя.
© Кристина Христова Всички права запазени