Какво като съм птица без крила,

привидно съм човек-жена,

но ти не знаеш каква съм в моята душа,

че аз летя с крилете на любовта.

Защо ми казваш, че няма право моята душа 

да иска, да мечтае за крила,

в съня си ти сънуваш куп неща,

защо и аз да нямам право на това.

Но аз зная, че съм птица,

нощем се отварят моите крила,

когато притворя си очите,

политам и се взирам в мечтите.

Летя и рея се на воля,

усещам нощния ветрец

и леко той в крилата ми разспива

магическия си прашец.

Но избледняват моите крила

и разбирам, станало е сутринта,

мечтите ми се изпаряват,

очите ми се пълнят с бяла светлина,

надеждите ми озаряват

и разбирам, че съм птица...

птица без крила,

но това не ми пречи

да искам и аз да полетя.