22.01.2008 г., 11:29

Магията на залеза

802 0 4
Вървя аз бавно край брега на морето
и отново замечтана гледам към залеза на небето,
как бавно денят отстъпва на нощния мрак.
Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак.
Но, уви, този път това не ме омайва,
в сърцето ми някой тайничко се спотайва.
Зад себе си усещам сянка
и дишането спира за момент.
В сърцето си усещам, че това си ти,
но ние сме скарани, нали!?
Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
и душата ми в тялото се свива.
Обръщам се и виждам познатия до болка силует
и мисля: "Да го забравя ще ми трябва нечовешка сила."
А той отново ме моли за прошка с мили думи
и някаква искрица проблесна помежду ни.
И нали очите винаги издават
и обичта в сърцето най-точно изразяват,
не лъже той, ми казват те,
прости му и всичко забрави.
И сякаш залезът със своята магия свята
събира влюбените на земята.
Зная аз, уверена сега,
че по брега не ще вървя сама.
"Не ще се спираме ний пред нищо вече." -
тез нежни думи той изрече.
И сякаш залезът със своята магия,
разпали пак в сърцата ни стихия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • приказно...!
    добре дошла, Биляна.
    с обич.
  • Хареса ми!Поздравления!!!
  • Добре дошла о ит мен...
  • Добре дошла мила Биляна!

    "Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
    и душата ми в тялото се свива.
    Обръщам се и виждам познатия до болка силует" - Изтръпнах, прекрасно е..

    Поздравявам те за първия ти стих, много ми хареса!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...