Вървя аз бавно край брега на морето
и отново замечтана гледам към залеза на небето,
как бавно денят отстъпва на нощния мрак.
Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак.
Но, уви, този път това не ме омайва,
в сърцето ми някой тайничко се спотайва.
Зад себе си усещам сянка
и дишането спира за момент.
В сърцето си усещам, че това си ти,
но ние сме скарани, нали!?
Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
и душата ми в тялото се свива. ...