22 ene 2008, 11:29

Магията на залеза

804 0 4
Вървя аз бавно край брега на морето
и отново замечтана гледам към залеза на небето,
как бавно денят отстъпва на нощния мрак.
Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак.
Но, уви, този път това не ме омайва,
в сърцето ми някой тайничко се спотайва.
Зад себе си усещам сянка
и дишането спира за момент.
В сърцето си усещам, че това си ти,
но ние сме скарани, нали!?
Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
и душата ми в тялото се свива.
Обръщам се и виждам познатия до болка силует
и мисля: "Да го забравя ще ми трябва нечовешка сила."
А той отново ме моли за прошка с мили думи
и някаква искрица проблесна помежду ни.
И нали очите винаги издават
и обичта в сърцето най-точно изразяват,
не лъже той, ми казват те,
прости му и всичко забрави.
И сякаш залезът със своята магия свята
събира влюбените на земята.
Зная аз, уверена сега,
че по брега не ще вървя сама.
"Не ще се спираме ний пред нищо вече." -
тез нежни думи той изрече.
И сякаш залезът със своята магия,
разпали пак в сърцата ни стихия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Желязкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • приказно...!
    добре дошла, Биляна.
    с обич.
  • Хареса ми!Поздравления!!!
  • Добре дошла о ит мен...
  • Добре дошла мила Биляна!

    "Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
    и душата ми в тялото се свива.
    Обръщам се и виждам познатия до болка силует" - Изтръпнах, прекрасно е..

    Поздравявам те за първия ти стих, много ми хареса!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....