22 янв. 2008 г., 11:29

Магията на залеза

803 0 4
Вървя аз бавно край брега на морето
и отново замечтана гледам към залеза на небето,
как бавно денят отстъпва на нощния мрак.
Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак.
Но, уви, този път това не ме омайва,
в сърцето ми някой тайничко се спотайва.
Зад себе си усещам сянка
и дишането спира за момент.
В сърцето си усещам, че това си ти,
но ние сме скарани, нали!?
Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
и душата ми в тялото се свива.
Обръщам се и виждам познатия до болка силует
и мисля: "Да го забравя ще ми трябва нечовешка сила."
А той отново ме моли за прошка с мили думи
и някаква искрица проблесна помежду ни.
И нали очите винаги издават
и обичта в сърцето най-точно изразяват,
не лъже той, ми казват те,
прости му и всичко забрави.
И сякаш залезът със своята магия свята
събира влюбените на земята.
Зная аз, уверена сега,
че по брега не ще вървя сама.
"Не ще се спираме ний пред нищо вече." -
тез нежни думи той изрече.
И сякаш залезът със своята магия,
разпали пак в сърцата ни стихия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • приказно...!
    добре дошла, Биляна.
    с обич.
  • Хареса ми!Поздравления!!!
  • Добре дошла о ит мен...
  • Добре дошла мила Биляна!

    "Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
    и душата ми в тялото се свива.
    Обръщам се и виждам познатия до болка силует" - Изтръпнах, прекрасно е..

    Поздравявам те за първия ти стих, много ми хареса!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....