Май свърши ми се времето за чакане
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а,
плебеите дюдюкат и се смеят.
Сърцето ми е на върха на пиката,
противникът – картонен, а и змеят.
И принцът май съвсем профанизиран е,
слугините от кухнята го гонят.
И става вече труден за намиране,
обикновено идва само конят.
И тръгвам да намеря две-три мелници,
а Санчо с Дулсинея запиля се,
че в приказка за слепи и безделници
да си живуркам хич не съм съгласен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
