Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
22.09.2023 г., 6:32 ч.

Май свърши ми се времето за чакане 

  Поезия » Философска
296 2 6

Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.

 

Все чакам на турнир да ме повикат а,
плебеите дюдюкат и се смеят.
Сърцето ми е на върха на пиката,
противникът – картонен, а и змеят.

 

И принцът май съвсем профанизиран е,
слугините от кухнята го гонят.
И става вече труден за намиране,
обикновено идва само конят.

 

И тръгвам да намеря две-три мелници,
а Санчо с Дулсинея запиля се,
че в приказка за слепи и безделници
да си живуркам хич не съм съгласен...

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Хм, Слънчево зайче, знаеш ли колко грижи изисква един кон? Почти колкото една принцеса. Да му мислят принцовете.
  • И конят не идва вече🤣 - това в кръга на шегата, иначе - чудесно, както винаги! Ненадмината си, Наде❤️
  • Много е хубаво, Наде!
    А поантата е разкош!
  • Дулсинея или мелници - туй е въпросът!
    Поздравления, Наде!
  • Хубавото си е хубаво, неможе да се отрече! Браво, Наде!
  • Цялото стихотворение и изтъкано от един присмехулен, шибащ лекичко
    тон, но поантата е направо върхът! Поздравявам те, прекраснице!👍💖
Предложения
: ??:??