Студена вечер, плах ветрец листата гони
перонът празен, гарата глуха и пуста
Там, застанала сама, тихичко се моли
трепереща майка, целуваща кръста. 

Син си да види как със влака пристига
как от прозореца в размах ръката си вдига
как със сълзи в очи ще слезе от вагона,
как веднъж завинаги ще свали пагона. 

Изпратен да се жертва, изпратен да убива
за чужди интереси да даде душата си красива
Оставен без избор, без право, без глас
Настъпи изведнъж и неговият час 

Как през сълзи му се молеше да се върне жив
Как го изпрати на война в онзи ден сив
изпращайки го, не знае дали въобще ще се върне
дали отново тези негови очи тя ще зърне 

... 

Перонът е все така празен, гарата - глуха и пуста 
Релсите болезнено мълчат 
А тя през сълзи целува кръста 
Тишина, чува се само плачът...

А.С - 21.05.2023