Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете
да отпусне отсрочка,
тежестта в раменете
да се свие до точка.
Маха бодро с ръка,
самота я прегръща.
Ляга скрита тъга
в опустялата къща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация