Майчино крило
Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете
да отпусне отсрочка,
тежестта в раменете
да се свие до точка.
Маха бодро с ръка,
самота я прегръща.
Ляга скрита тъга
в опустялата къща.
В стихналата градина
с ароматно мушкато
пак денят ѝ премина
под сърдечно стакато.
И да звъннем очаква–
внучета от чужбина.
Силна е, не заплаква,
ще сме тук догодина.
Отдалеч ни закриля
с майчината молитва,
с обичта ни окриля
и с духа ни политва.
© Светличка All rights reserved.
