11.05.2019 г., 15:32 ч.

Майка 

  Поезия
815 7 20
Глухо пукат съчките и огън
пак насън безмилостно ме мами
да нагазя в черното, но колчем
плахо коленете си изправя
чувам благо изворче да гука
в скута ми и сила да набира,
но гората тъй е пълна с клопки,
че не смятам даже да избирам,
а се втурвам лудо през съня си
да се върна, дъх да си поема,
в шепи да го нося,да го топля,
докато по стръмното подеме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Предложения
: ??:??