Глухо пукат съчките и огън
пак насън безмилостно ме мами
да нагазя в черното, но колчем
плахо коленете си изправя
чувам благо изворче да гука
в скута ми и сила да набира,
но гората тъй е пълна с клопки,
че не смятам даже да избирам,
а се втурвам лудо през съня си
да се върна, дъх да си поема,
в шепи да го нося,да го топля,
докато по стръмното подеме.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
