Майка жали
Мрак се спуща над Пирин плани́на,
ветър пее сред вековни бо́ри,
извисоко грее месечина,
майка жали, с нея си говори.
Ой ти светла, златна месечинко,
имала съм трички щерки верни,
двете си останаа при мене,
най-ма́лото живота ми почерни.
Зеха ми го подлите душмани,
превърнаха я във чужда колония,
отнеха ми я , още като бебе,
мойта драга, бела Македония!
Та ако я видиш месечинко,
Ти кажи и́, старата как жали!
Освети й пътя, да си дойде,
майка да я гушне и погали.
Месечина мина и замина,
надалече, там, към Шар плани́на.
И до днес, щом зашуми гората,
майка жали и въздиша –
тъжи за дъщерята.
Авт. Весо: 25.11.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
