Майко
Заплака син в ранни зори,
в ранни зори на лице му - сълзи.
Мъка дълбока сърце му гори
плаче той, а с него небето ръми.
Стара му майка пред него стои,
пред него стои, на син коленичи.
Мъката му иска да вземе,
на майчино рамо да плаче.
"Дали ти, сине, не дотежа
тежка съдба клета.
Тежка съдба, детето ми, от несрета,
душата ли ти, майче, разкъсват върли псета."
Син жално на майка си проговори,
жално и говори, а топъл дъждец на лице му ромоли.
"Помниш ли, майко, нивата ни златна,
нивата ни златна, дето чорбаджия подъл ни открадна?"
Помниш ли, майко, моето либе,
моето либе най-лично.
Вчера баща й, за шепа парици,
продаде, майко, на тоя най-милите ми очици."
Тихо заплака стара му майка,
плаче, а сълзи в очи й тъмни няма.
Тръгна тя боса, с мъка страшна,
за син си молитва до Бога да праща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елин Пелин Всички права запазени
