На косъм от смъртта 
в овощната градина 
подскача пред цевта 
маймуна лудетина 

Безгрижно, 
весело и живо,
бере си плодове 
и кряка диво. 

През ум не и минава 
каква опасност я грози 
пред пушката застава 
във мили сладки пози.

Изпусната преди
от златна клетка 
на нечий зоопарк 
на свобода,
извън решетка.

Но тя не знай, 
дори не подозира 
градината е моя частен рай, 
плода на моя кървав труд обира.

На пушката натягайки затвора 
аз луфт на спусъка обрах 
но в миг, нечувана умора, 
на място аз заспах.

Събуден бях от гръм и крясък 
раздиращ вик над голото поле 
на рамото почувствах силен тласък 
откат от изстрел с  бренеке.

Барутната завеса се разсея 
и търсейки целта с очи 
принуден бях да онемея
прострелял бях аз мойто куче.

Сега когато времето тече 
годината минава идва друга 
не може никак да се отрече 
че бях направил грешка груба.

 Затуй сега изкупвам моята вина
на пост във зоопарка всеки ден
усмихнат давам ви банани за храна
Маймуни, моля Ви, да бъда извинен!